• Нови часовници
  • Употребявани часовници
  • Часовници с остатъчна гаранция
Банер реклама
Как да познаваме материала на стъклото?

Това е въпрос, който повечето от вас са си задавали и сигурно всички са чували за водния тест.
Аз също, но дали поради лош превод или поради липсата на търпение, не успях да стигна до категоричен извод.
В изблик на нетърпение съм бил готов да грабна отверката или ножа и да драскам.

Всъщност нещата са елементарни, просто човек трябва да отдели известно време. Аз го направих едва тази сутрин след като получих тестер от Китай и бързам да споделя своите наблюдения с вас.
Темата е чисто лаическа и не съдържа научни обяснения, ами предимно eмпирични изводи.

Най-често използваните материали за изработката на стъкло в часовникарството със следните наименования:
1. Плексиглас, акрил, пластмаса, хесалит, сикралан
2. Минерално стъкло или просто съткло
3. Сапфир кристал или просто кристал

Тези три материала имат различни физични свойства (твърдост, топлопроводимост, електропроводимост, гладкост, отражение, плътност и т.н.)
Именно тези свойства позволяват да познаем материала. По- надолу ще се спра на няколко метода на разпознаване без да обяснявам тяхната обоснованост от физичните свойства.

1.Драскане с нож (твърдост) няма да се спирам на тази безумна идея.
Все пак ще споделя, че ако стъклото ви има множество драскотини, значи не е сапфир.

2. Почукване (плътност)
С върха на нещо сравнително меко, например пластмасов химикал чукнете върху кристала и се заслушайте. Пластмасата издава по-тънък (висок) звук, стъклото по-плътен, а сапфир кристала най-нисък и плътен.

Проблемът е, че звукът също така зависи и от формата, и за да сте абсолютно сигурни, трябва да имате за сравнение стъкла със сходна форма.

3. Наблюдение на ръба на кристала.
Гледа се през стъклото вътрешната повърхност на ръба срещу светлината. Сапфирът има розов отенък. Това много добре се забелязва, когато е гол кристал поставен върху черна повърхност. Стъклото има зеленикав. Този метод е най -труден и на практика неизползваем в цял часовник или при антирефлекс.

4. Отражение
Това си е мое наблюдение: пластмасата отразява най зле, стъклото много добре, а кристалът отлично (освен ако има антирефлекс)

5.Капка вода.
Оказа се, че този метод е изключително лесен и прецизен. Ако му бях отделил време своемременно за да го разбера, нямаше да си купя даймънд селектор.
Ето как става. Поставям капка вода върху стъклото, накланям го леко, тя да се плъзне в рамките на кристала и си правя извода:
Сапфир- капката стои стегната в правилна кръгла форма и има по висок профил, при наклон се плъзга, като запазва правилна форма (елипса) възможно е да остави миниатюрни мехурчета по пътя си.
Стъкло- капката се разлива и водата заема широка и тънка неправилна форма, (няма как да се сбърка със сапфира) при наклон формата (доколкото има такава) не се запазва, разлива се в ручей
Пластмаса- капката стои стегната като при сапфира (не се разлива и с висок профил) Разликата е, че формата може да не е идеално кръгла, при наклон се движи по- трудно, възможно е да придобие неправилна форма.

6. Термометър (топлопроводимост) или допиране с нос
Сапфирът е отлично температуро-проводим
Стъклото е среднотемпературо-проводимо
Пластмасата е слаботемпературо-проводима.
Замерването става с даймънд селектор 2
Пластмаса: един жълт сектор: Предно стъкло на Прециста и Атлантик

Стъкло: два жълти сектора: гръб на Прециста и Сиигъл.

Сапфир: свети до край и пищи: лице на Сиигъл, кристал за проект и Маестро

интересното е, че анти рефлекса на Маестрото не влияе на показанията,
за разлика от предпазната лепенка на гърба. Макар и през нея, сапфирът си личи при натиск, само че скалата не се изпълва докрай.

Освен този уред, по същия метод някоi часовникари отличават сапфира, като го допрат до носа си. Усещането от допира със сапфира е много по- хладно от това при допира със стъклото и пластмасата.

7. Електро-проводимост
Тук се ползва инструмент за разпознаване на естествен от изкуствен диамант със същия дизайн като моя, но само с два светодиода.

Принципът е следният – затваря се електрическа верига от инструмента, тръгва ток към стъклото от него през ръката която държи стъклото в човека, а от човека през другата му ръка обратно в инструмента.

Автор: Константин Канин